разтеглѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * разтеглѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разтеглѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разтеглѝва - единствено число, женски род, нечленувано разтеглѝвата - единствено число, женски род, членувано разтеглѝво - единствено число, среден род, нечленувано разтеглѝвото - единствено число, среден род, членувано разтеглѝви - множествено число, нечленувано разтеглѝвите - множествено число, членувано
РАЗТЕГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За тъкан, материал — който може да се разтяга, да увеличава размерите си при опъване, разтягане.
Лененият плат не е еластичен, но намокрен, става по-разтеглив. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 48. Разтеглива материя.See more2. Спец. За метал — който може лесно да се разтегля, изтегля; гъвкав. Самородната мед е червена, .., ковка, разтеглива и мека. Геол. IХ кл, 117. Среброто е меко и извънредно ковко и разтегливо.
3. Прен. За понятие, дефиниция и др. — който няма ясно, точно определено съдържание и може да се разбира, тълкува, определя по различни начини. — Няма принципи в политиката, има нещо по-високо: доброто на страната. — Много разтегливо понятие, вуйчо. Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 136. Разтегливо определение. Разтеглива формулировка. Разтегливо съдържание.