разту̀ря - първо лице, единствено число, сегашно време разту̀риш - второ лице, единствено число, сегашно време разту̀ри - трето лице, единствено число, минало свършено време разту̀рим - първо лице, множествено число, сегашно време разту̀рите - второ лице, множествено число, сегашно време разту̀рят - трето лице, множествено число, сегашно време разту̀рих - първо лице, единствено число, минало свършено време разту̀рихме - първо лице, множествено число, минало свършено време разту̀рихте - второ лице, множествено число, минало свършено време разту̀риха - трето лице, множествено число, минало свършено време разту̀рех - първо лице, единствено число, минало несвършено време разту̀реше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разту̀рехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разту̀рехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разту̀реха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разтурѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение разтурѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разту̀рил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие разту̀рилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разту̀рилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разту̀рила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие разту̀рилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разту̀рило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие разту̀рилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разту̀рили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие разту̀рилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разту̀рел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разту̀рела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разту̀рело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разту̀рели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разту̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разту̀рения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разту̀реният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разту̀рена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разту̀рената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разту̀рено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разту̀реното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разту̀рени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разту̀рените - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗТУ̀РЕН, -а, -о,
мн. -и. Прич. мин. страд. от разтуря като прил. 1. Разг. Съборен, сринат, разрушен. Кака Дина събра парчета от разтурената преграда, та загради уличката пред прозорците, дето са чемширите. Т. Влайков, Съч. II, 292.See more2. Разг. Който не е подреден, в който има безредие; разхвърлян. Когато хлътнаха в малката разтурена стая, Янакиев изпитателно погледна пристигналия. Д. Кисьов, Щ, 88. Той хукна навън и след малко, докато Лена оправяше разтуреното легло, се върна с голямо шише червено вино. Ем. Манов, ДСР, 436. 3. Разг. Чието съществуване е прекратено, който вече не съществува. Десетина дена подир това княз Черкаски повика членовете на разтурения Букурещки комитет в квартирата си. Ив. Вазов, Съч. XI, 37. А вечер, вечер се събирали в механите с други такива като тях и приказвали за разтурената легия, за войводите и най-вече за Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 256. Твоята избраница ще трябва да знае, че ти си жертва на разтурения брак, а не аз. Ст. Чилингиров, РК, 248.
4. Прен. Остар. Обикн. за селище, войска, държава и под. – унищожен, разрушен. На това господарство е било съдено да стане след 50-60 години избавител на Византия от латинското иго и пак да привдигне разтурената Византийска империя. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 25. От тях [Асеневци] бащата поднови разтуреното българско царство. Т. Шишков, ИБН, 229.
5. Прен. Разг. За човек – покварен, неморален; развален. Разтурена жена е тя, известно е това. Б. Болгар, Б, 121. – Та какъв е моят син? – честолюбиво дигна вежди Златан. – Защо ме питаш? Не го ли виждаш – пияница и женкар. От такъв разтурен зет аз внуци не искам. К. Петканов, БД, 176. – Най-болно ми е, че наговарва разни измишльотини на детето ми. Изкарва ме най-разтурената жена в нашето село. К. Григоров, ПЧ, 157. Всички познаваха сина му като разтурен момък, който обичаше да си попийва, да се повесели. Д. Спространов, ОП, 65.
6. Диал. Който е разположен или изложен някъде. Разтурените стоки на пазаря показваха по-малко удоволствие, а повече сиромашки потреби. Лет., 1876, 123.