разха̀йтен - единствено число, мъжки род, нечленувано разха̀йтения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разха̀йтеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разха̀йтена - единствено число, женски род, нечленувано разха̀йтената - единствено число, женски род, членувано разха̀йтено - единствено число, среден род, нечленувано разха̀йтеното - единствено число, среден род, членувано разха̀йтени - множествено число, нечленувано разха̀йтените - множествено число, членувано
1 недисциплиниран - разгащен (прен.; разг.) - разпасан (прен.; разг.) - разпуснат (прен.) - разхайтен (разг.)
РАЗХА̀ЙТЕН, -а, -о,
мн. -и. Прич. мин. страд. от разхайтя като прил. 1. Който не спазва дисциплината, реда и не изпълнява задълженията си или нарушава нравствените норми. Сега цялото му същество беше погълнато от дивото и мрачно решение .. да я омъжи за някой прост, но силен мъж, който умееше да се справя с разхайтени жени. Д. Димов, Т, 275. Неговата [на Ибрахим ага] орта побягна, заедно с цялата полугладна, разхайтена и обезверена султанова войска, тъкмо от голямата битка при Римник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 24.See more2. Който е присъщ, характерен за човек, който не спазва дисциплината, реда и не изпълнява задълженията си или нарушава нравствените норми. Появиха се нови звезди – по-млади, свежи, непознати и тя, за да поддържа предишния възторг, изтънчи изкуството на грима и събличането, на разхайтения танц и двусмислена песен. О. Василев, Т, 31. Разхайтено държане.