разчо̀рлен - единствено число, мъжки род, нечленувано разчо̀рления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разчо̀рленият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разчо̀рлена - единствено число, женски род, нечленувано разчо̀рлената - единствено число, женски род, членувано разчо̀рлено - единствено число, среден род, нечленувано разчо̀рленото - единствено число, среден род, членувано разчо̀рлени - множествено число, нечленувано разчо̀рлените - множествено число, членувано
РАЗЧО̀РЛЕН, -а, -о,
мн. -и. Прич. мин. страд. от разчорля като прил. 1. За коса, брада, косми и под. — който не е сресан, не е подреден; чорлав, разрошен. Той срещна баща си .. с разкървавено чело и с разчорлена коса. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 107. ● Обр. Той въртя повече от половин час между пръстите си разчорленото алено карамфилче. Д. Калфов, Избр. разк., 134.See more2. Който е с несресана коса. Разчорлено дете.