ро̀вя - първо лице, единствено число, сегашно време ро̀виш - второ лице, единствено число, сегашно време ро̀ви - трето лице, единствено число, минало свършено време ро̀вим - първо лице, множествено число, сегашно време ро̀вите - второ лице, множествено число, сегашно време ро̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време ро̀вих - първо лице, единствено число, минало свършено време ро̀вихме - първо лице, множествено число, минало свършено време ро̀вихте - второ лице, множествено число, минало свършено време ро̀виха - трето лице, множествено число, минало свършено време ро̀вех - първо лице, единствено число, минало несвършено време ро̀веше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ро̀вехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ро̀вехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ро̀веха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ровѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение ровѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ро̀вещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ро̀вещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ро̀вещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ро̀веща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ро̀вещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ро̀вещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ро̀вещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ро̀вещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ро̀вещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ро̀вейки - деепричастие ро̀вил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ро̀вилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ро̀вилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ро̀вила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ро̀вилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ро̀вило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ро̀вилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ро̀вили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ро̀вилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ро̀вел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ро̀вела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ро̀вело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ро̀вели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ро̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ро̀вения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ро̀веният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ро̀вена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ро̀вената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ро̀вено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ро̀веното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ро̀вени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ро̀вените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. ровя
- - Какви ще ги ровя
See more- - Кога<то> пусне коня рога
- - Не ги ровя е лопата
- - Под земя ровя
- - Под земята рових
- - Ровя като кокошка гюбре
- - ровя
- - Като хърватин, ровя рог
- - Вижте ме сега, че имам рога
- - Вкарвам/вкарам в кози рог
- - Вол без рога
- - Връзвам/вържа бика за рогата
- - Въвирам/въвра в кози рог
- - До роговете
- - Изправям/изправя роговете (рогата)
- - Имам рога, Кам ти роговете
- - Като <в> рог
- - Кога<то> на коня израснат (израстат) рогове
- - Кога<то> на коня пораснат рогове
- - Навирам/навра в кози рог
- - Навирвам/навиря рога
- - Навкарвам/навкарам в кози рог
- - Наливам/налея катран в рогата
- - Натяквам/натикам в кози рог
- - Натъпквам/натъпча в кози рог
- - Не съм нито на кравата опашката, ни на бика рогата
- - Окачвам (окачам)/окача рога
- - Орала мухата на вола на рогата
- - Отиде за рога, че си дойде без уши
- - По вили и по рогове ходи
- - Показвам си/покажа си рогата
- - Поставям/поставя рога
- - Прикривам/прикрия рогата на дявола
- - Растат ми рога
- - Рог на изобилието
- - Рога (рогове) ще изкарам
- - Рога ще покарам
- - Сипвам/сипя катран в рогата
- - Слагам/сложа рога
- - Строшавам/строша на дявола рогата
- - Строшавам/строша рогата
- - Счупвам/счупя на дявола рогата
- - Счупвам/счупя рогата
- - Турям/туря (турвам/турна) рога
- - Търговец на свински рогове
- - Хващам/хвана бика за рогата
- - Хващам/хвана дявола за рогата
- - Чукам си рогата
РО̀ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. и непрех. Бъркам продължително в нещо, което е рохкаво, сипкаво (пепел, пясък, сняг и др.), като преобръщам и размествам части от него, за да намеря, открия нещо; ровя се.
Момъкът почнал да рови пепелта и скоро в нея лъснал един златен ключ. Н. Райнов, КЧ ІІ, 40. Децата стигнаха до познатото дръвче, изтръскаха снега от него, но .. съжалиха: узрелите мушмули нападаха заедно със снега .. Децата .. дълго ровиха в снега, но мушмулите бяха толкова малко, че настроението на всички се понижи. М. Дракова, ПБК (превод) [еа]. Дълго рових в пясъка наоколо, но не намерих изгубената обеца.See more2. Прех. и непрех. Копая или дълбая в земята на малка дълбочина, повърхностно; ровичкам. И тогава с поразителна ясност той видя, .., как бойците от най-предните линии .. се окопаваха .. Те ровеха бързо като къртици земята с лопатките си. Ив. Мартинов, ДТ, 242-243. Лодкарите, на смени, денем и нощем, .. ровеха земята, дълбаеха, дълбаеха и каналът бавно, педя по педя, напредваше. Д. Спространов, С, 25. Години наред старият Шиваров ровеше из околността за следи от старокаменната епоха, от палеолита. П. Бобев, ГЮМ, 20. // Правя вдлъбнатини, бразди в земята с нещо остро. Като гонела по ливадата гъските, тя започнала да рови на едно място с пръчка земята и сухите листа и изведнъж под тях блеснало злато. К, 1967, кн. 4, 22. След като се вдигне мъглата, жените всяка сутрин излизат в гората, като вземат децата със себе си. Те ровят земята с клечка и търсят грудки. М. Йончев, АЦ (превод) [еа]. — И сама се чудя защо — защото той заслужава това — каза Милка, като ровеше с върха на чадърчето си по земята. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 50.
3. Прех. и непрех. За животно — правя дупки, бразди някъде с крак, копито, муцуна или с човка; ровя се, рия, ровичкам. Жена ми вече ще е успяла да се озове в градината и да се ужаси .. как хитрата къртица пак е ровила и е оставила навред своите купчинки пръст. Г. Данаилов, КОС, 160. Другите коне отдавна бяха отведени на паша и затова черният кон нетърпеливо повдигаше сухата си жилеста глава и ровеше с предния си крак. Д. Кисьов, Щ, 186. Показа белите си зъби [кучето], скокна вляво, скокна вдясно и също започна да рови пръстта със задните си крака. Г. Константинов, ЗКПБ (превод) [еа]. Хищникът ровеше снега, вдигаше муцуна нагоре и душеше студения въздух. Д. Фучеджиев, Р, 223. Дворното население е представено от три патици и няколко кокошки, ровещи безразлично в калта. Кап., 2005, бр. 34 [еа]. Петелът с червения гребен си ровел на торището и там си изкарвал прехраната. А. Каралийчев, БНП І [еа].
4. Прех. Разг. Ора. Родна, българска земя. Ала той я ровеше и отглеждаше с ръцете си, тая земя, за нея се пееше в песните, .., той я наричаше родна земя. А. Дончев, СВС, 597. — А земята не ражда като по-напред, нали? — попита той .. Е, и не може да ражда .. — Няма тор, ровят я най-много на една педя дълбочина, нивите са изсмукани, изтощени. Г. Караславов, СИ, 306. Планинците ровеха с дървените си рала чукарите и горските поляни, сееха жито и царевица и се трепеха по къра от сутрин до вечер. П. Здравков, НД, 180. Богът ги е [хората] пратил на земята за работа. От тъмни зори до късна вечер се губят из къра, ровят пръстта и хвърлят семе. К. Петканов, СВ, 92.
5. Прех. Остар. Заравям2 (в З знач.); погребвам1. По тия места има обичай, щом умре човек, да го заравят, където поискат и някои ровят мъртъвците и в дворовете си. А. Дончев, ВР, 22. Напоследък, по липса на бензин, не можем да отвозваме мъртвите до гробищата, а ги ровим в близката градина. П. Славински, ПЩ, 32. В неделен ден, преди отпуск на черква .., кога мъртвец изнесат от махалата, отидат всички да го ровят. П. Тодоров, И ІІ, 38. — Как ще я [камбаната] бия бе, даскале? Както за опелото на Тодор .., или както кога ровихме чорбаджи Динковия син? Р, 1927, бр. 252, 1. Не в черковний двор зариха на любовта двете жертви — / там ровят само тия, дето истински са мъртви. П. П. Славейков, ЕП 1907, 124.
6. Прех. За река, водна маса — дълбая, подкопавам, подривам коритото и бреговете наоколо. Водата влачи в речното корито множество скални късове .. Тя .., подрива бреговете, рови и дълбае речното легло. Р. Христов и др., Г, 55. При високите брегове морето .. непрестанно плиска бреговете и с това малко по малко ги рови. К. Смирнов, З, 31. Поточе игриво, / .. / от връх планината, / води си премята, / прескача скалите / и урвите рови. Елин Пелин, ПБ, 122.
7. Непрех. Бъркам продължително в нещо (шкаф, сандък, чекмедже, чанта и др.), където се намират много предмети, или между много неща, като ги преобръщам, размествам, за да намеря това, което търся; ровя се, бърникам, ровичкам, тършувам. Отвори сандъка. Дълго рови из вехториите. Избираше разни железца, слагаше ги на земята. К. Петканов, Х, 11-112. Бай Ганю извади кесията си .., отвори я и бръкна до дъното .., рови, рови из монетите, избра една и я подаде на берберина. Ал. Константинов, БГ, 38. Втурнах се в кухнята .. и започнах панически да ровя из чекмеджетата в шкафа. Имах късмета да открия в четвъртото чифт тънки клещи. И. Казакова, УБ (превод) [еа]. Той ловко използва момента, когато .. Лена рови из голямата си чанта за кърпа .. и избягва на почетно разстояние. Тарас, ТМ, 5. Някой ми е ровил в куфара и е разбъркал дрехите ми.
8. Непрех. Претърсвам помещение и под., за да открия скрити хора или предмети. В ханчето дошли трима стражари и един цивилен. Сега ровят горе в дюкянчето. Долу в мазата има ранен човек. Хр. Пелитев, ХО, 21. Като ровиха навсякъде, дето можеше да се скрие човек, полицейският началник забеляза в тъмния ъгъл на малкото помещение на зимника сандъка. Ем. Коралов, ДП, 72. Един ден .. пристигна комисия, водена от същия офицер и тръгна от къща на къща да описва храните .. Влизаше в хамбарите, ровеше из зимниците. К. Петканов, МЗК, 106-107.
9. Прен. Прех. и непрех. Преглеждам внимателно страница по страница записки, книга и др. или отделни книги, списания, интернет страници и под., за да намеря определена информация или за развлечение; ровя се, ровичкам, ровичкам се. Чиновник преглежда някакви книжа. Гледа ги бавно, внимателно, после рови някакъв голям тефтер и пак гледа книжата. Елин Пелин, Съч. ІV, 211. Ровеше в книжата да дири записката и се притесняваше. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 329. Рових по книги и справочници, прегледах си записките, които бях правила цяла година по библиотеките. К. Топалов, СТ, 14. — Да ти се чуди човек! — възрази .. — Сега ли намери да ровиш енциклопедиите и да вадиш сентенции. Н. Стефанова, ПД, 143-144. Три дена и три нощи мъдреците ровиха писанията на пророците, четоха ги, тълкуваха ги. Ив. Вазов, Съч. XІ, 48. Всеки ден ровеше в интернет, за да търси информация за събитията в страната.
10. Прен. Непрех. Търся скрити факти, обстоятелства, свързани с нечия дейност, за да установя нещо незаконно в нея; ровя се, рия, ровичкам, ровичкам се. При една ревизия председателят и главният счетоводител ще отговарят .. Знаете какви са финансовите, като започнат да ровят. Н. Хайтов, ПЗ, 67. Вълков бе започнал да рови, да пише изложения и оплаквания докъде ли не, да предизвиква анкети и обследвания. Ст. Марков, ДБ, 191. — Аз няма какво да се отчитам — продължи тя. — Моята съвест е чиста. А ти постоянно ровиш. К. Калчев, СТ, 144. // Неодобр. Търся неизвестни, компрометиращи факти от живота, миналото на някого, воден от любопитство, недобронамерен интерес и под.; ровя се, ровичкам, ровичкам се. — Какво те подтиква все да издирваш, да ровиш, да душиш в миналото на хората? Бл. Димитрова, ПКС, 318. — Утре ще поговоря с Райна — за кой ли път вземаше решение Милена. — Правим вече впечатление. Колежките ни и колегите ни гледат с подозрение. Ще почнат да ровят. А. Михайлов, ДП, 66. Журналистите обичат да ровят в личния живот на известните личности.
11. Прен. Непрех. В съчет. със същ. п а м е т, с п о м е н и, м и с л и и др. Старая се да си припомня забравени или отдавнашни събития, обстоятелства, за да установя нещо от миналото, което ме вълнува, интересува. Старата приемаше всичко, но нито веднаж не ѝ каза добра дума, .. — С какво съм я разсърдила? — питаше се тя и ровеше в паметта си. Г. Караславов, Тат., 239. ровя се страд. от ровя в 1-6 и 9 знач. Монголите считат за грях да се рови с нож огъня или да са реже нещо пред него. Знан., 1875, бр. 24, 367.
РО̀ВЯ СЕ несв., непрех. 1. Ровя (в 1 знач.). Децата се ровят из пясъка — търсят тлъсти червеи. В. Милоев, КНБ [еа]. На плажа в Сантос се събират хора от всички краища на Бразилия. Те се къпят в океана, ровят се из пясъка и гонят с поглед леките облаци по ведрия свод на бразилското небе. Св. Минков, ДА, 84. Двамата прекосиха няколко криви улички, по които боси деца се ровеха из праха, и изскочиха на полето. Д. Кисьов, Щ, 301. Повдигаше препълнената си пазарска чанта. В близкото вирче още се ровеха двамата ѝ синове — хлапаци с кръгли бледосини очи. Ат. Мандаджиев, ОШ, 87-88.
2. За животно — правя дупки, бразди някъде с крак, копито, муцуна или с човка; ровя, рия, ровичкам. Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, .. и малките пиленца, които цял ден се ровеха в градинката пред дюкяна му. Г. Райчев, ЗК, 219. Зелениката разтваряше големите си розови фунии, в които се ровеха упоени пчели. Д. Фучеджиев, Р, 111.
3. Бъркам продължително в нещо (шкаф, сандък, чекмедже, чанта и др.), където се намират много предмети, или между много неща, като ги преобръщам, размествам, за да намеря това, което търся; ровя, бърникам, ровичкам, тършувам. Връща се и пак, рови се из разни сандъци и най-после ни подава един хляб и буца кашкавал. Л. Стоянов, Х, 122. Той извади портмонето си и като сумтеше недоволно, започна дълго да се рови из банкнотите. К. Калчев, ЖП, 158. Един ден, като се ровеше из най-затънтените кътчета на къщата, Пинтата измъкна стария сак .., постегна го и излезе нагоре по воденичната вада, за да налови малко риба. Г. Караславов, ОХ II, 87. Дълго се рових в шкафа, докато намеря записките си от курса. Δ Не е приятно някой да се рови в бюрото ти без позволение.
4. Прен. Преглеждам продължително, в подробности нещо (книги, списания, интернет страница и под.), за да търся информация или за развлечение; ровя, ровичкам, ровичкам се. Аз често ходех при него и докато се ровех из книгите му, той кротко пишеше своя научен труд за богатата флора на нашата страна. М. Марчевски, ТС, 5. Куна, която не знаеше защо мъжът ѝ купува всички тези вестници и на която той не казваше защо по цели часове се рови из колоните им, често го гълчеше: — На нас огън ни гори на главата, а ти вестници четеш! Г. Караславов, Т, 52. От тоя ден Алекси престана да се рови в техническите списания и книги.. и хукна по забави. А. Гуляшки, СВ, 55. Света Гора е благоприятствала за написването на историята, особено със своите богати и стари библиотеки, .. Дълго време той [Паисий] се е ровил в тях. Б. Пенев, НБВ, 48. Този разговор се водеше между войника, наведен до входа на палатката, и човека, който стоеше вътре пред слаб, опушен фенер и се ровеше в някакви книжа. Л. Стоянов, Х, 83. Ровя се в интернет. // Преглеждам внимателно страница по страница документи, записки и др., за да установя скрити факти, обстоятелства, свързани с нечия дейност, живот. Ревизорите се ровиха в чертежите му от тъмно до тъмно. Събираха всички цифри и ги деляха на активи и пасиви, докато нещо не излезе. Хр. Леондиев, ХТГС [еа]. К а т я: — Ами ако съм го прочела в дневника ти? Г р а ф а: — Ровила си се в дневника ми? Др. Асенов, И, 39.
5. Прен. Търся скрити факти, обстоятелства, свързани с дейността на някого, за да установя нещо незаконно в нея; ровя, рия се, ровичкам, ровичкам се. Бързо закрачи към кабинета си, дето на бюрото му седеше друг човек, който имаше власт да го разпитва, да се рови в личните му работи. Й. Гешев, ВТ, 142. Инспектори ще се ровят в болниците за злоупотреби и източване на пари. С, 2006, бр. 4761 [еа]. // Неодобр. Търся неизвестни, компрометиращи факти от живота, миналото на някого, воден от любопитство, недобронамерен интерес и под.; ровя, ровичкам, ровичкам се. Елена с всеки изминат ден деградира .. Това, че няма личен живот, я кара да се рови в живота на другите, да търси конфликти. Й. Попов, СЛ, 147-148.
6. Прен. Занимавам се задълбочено и продължително с някакъв проблем, с факти и под., за да си изясня или да установя нещо. Той живееше винаги с някакво съмнение в себе си и в другите, ровеше се непрестаннo в големите, неизяснени въпроси на човешката психика. К. Константинов, ППГ, 153. Мисълта му беше следната: не бива да се ровим в дребните работи, защото дребното ни пречи да видим едрото. Й. Попов, БНО, 92. Тя не беше една на баща и майка, но това нямаше никакво значение за началника .. Той не беше дребнав, та да се рови в такива дреболии. М. Марчевски, П, 142. — Помни ми думата, тази работа не е довършена, но от нея ще излезе нещо голямо. Много обичам да се ровя в заплетените истории. В. Нешков, Н, 249.
◊ Не ги ровя с лопата. Разг. Печеля пари с голям труд и усилия, не ги получавам наготово. — А бе ти акъл имаш ли, да пускаш такива мухи на Лида? .. Че била не знам как си облечена .. Ами че аз, Емиле, парите да не ги ровя с лопата, бе? Б. Райнов, ГН 1974 [еа]. Под земя ровя. Диал. Тайно клеветя някого или правя зло. Под земята рових. Диал. Положих (ще положа) много големи усилия, за да постигна нещо. Ровя (ровя се) в душата на някого. Разг. Стремя се да накарам някого да разкрие свои дълбоко лични, съкровени мисли, чувства, преживявания. — Не сте задължена да ми казвате каквото и да било. И повярвайте, че нямам никакво намерение да ровя в душата ви. Б. Райнов, СМ, 199. Зеха да се чоплят и ровят в душата ѝ .., да пренасят думи оттук и оттам и да подклаждат и раздухват загорялото у стрина Бенковица чувство. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 213. Ровя (ровя се) в душата си. Разг. Припомням си мисли, чувства, преживявания, които са дълбоко лични, съкровени и често мъчителни. Ако продължите да ровите в душата си, не очаквайте денят ви да бъде лек. Нов., 2007, бр. 71 [еа]. Ровя раната <някаква рана> (раните) <някакви рани> на някого или самост. Разг. Припомням на някого нещо неприятно, болезнено за него, някакво тежко преживяване, разочарование, мъка, скръб, душевна болка и под. — Аз понякога се чудя на себе си как ти уйдисах на акъла да издаваш своите песнички .. — Не рови раната ми. .. книгата ми никак не върви .. големите критици, на които толкова разчитах, мълчат. М. Грубешлиева, ПИУ, 59. — Най-после, спомни си за близките си — за баща си, за майка си, за сестрите и братята си .. Коста трепна, .. и простена: — Не рови раната ми! Д. Спространов, С, 32. Ровя (ровя се) из мръсното бельо (из кирливите ризи) на някого. Разг. Неодобр. Стремя се да разкрия тайни или компрометиращи факти от живота на някого. Съпрузите.. са частни детективи, които изкарват хляба си, ровейки из кирливите ризи на хората. Д, 2010, бр. 6 [еа].