родѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано родѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член родѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член родѐна - единствено число, женски род, нечленувано родѐната - единствено число, женски род, членувано родѐно - единствено число, среден род, нечленувано родѐното - единствено число, среден род, членувано родѐни - множествено число, нечленувано родѐните - множествено число, членувано
See more
See more
- 1. роден
- - И аз съм от майка роден
See more- - Из дупе роден
- - Прав като от майка роден
- - Родена у горещините
- - Роден в (у) черен вторник
- - Роден на (във) воденица
- - Роден на деветата дупка на кавала
- - Роден на черен петък
- - Роден на черната събота
- - Роден под щастлива звезда
- - Роден с риза
- - Роден с ризка
- - родил се
- - Родил се да хаби хляба
- - Родил се да яде и да пие
- - Родил се за мотика, направили го владика
- - Родил се кога вечерял дядо господ
- 2. род`ен
- - Роден кога е гърмяло и трещяло
See more- - Роден<а> три дена по-рано от дявола
- 3. р`оден
- - Мила родна картинка
РО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. С когото някой е свързан в близко, непосредствено кръвно родство; рожден, същински.
Не че Тодю беше .. привързан към нея. Не, но той се боеше, подчиняваше се, макар и насила. Та нали тя беше родната му майка! Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 206. — Елено, Елено! — занарежда тя бързо — как да говоря за болярина Петра, как да го коря, като ти е баща, татко роден и за тебе е бил от добър по-добър? Ст. Загорчинов, ДП, 165. Големият брат каза: — Хайде да си легнем да спим. Утре, .., ще прочетем колко жълтици .. има в гърнето и ще си ги разделим по равно, тъй както прилича на родни братя. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 19. И досега изпитвам синовна обич и признателност към тази толкова състрадателна жена, родна сестра на майка ми. Ив. Димов, АИДЖ, 12. Кой щеше да живее в тоя нов дом, като родните му хора бяха хванали света? А. Гуляшки, ДМС, 24. Те се бояли бащата да не би да вземе сина си, когото те обикнали като свое родно чедо. М. Марчевски, ТС, 139.See more2. Прен. Който е близък, мил, свиден, скъп за някого. Угаси свещта и легна до Захаринчо, .. Само това мъничко създание, чието невинно сладко дихание покриваше нежно лицето ѝ, само то беше близко, нейно, родно. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 41. Сега се убедих — любовта е като всичко останало. Няма родна душа — свят широк — избирай! Г. Стаматов, Разк. ІІ, 70. Самичък аз съм и в шума световен, / душа мен родна, ближна там не срещам. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 190.
3. За дом, място, град, страна и под. — в който някой се е родил и отраснал. Вдигна веднъж синът ми глава от разтворената тетрадка и пита: — Татко, къде е моят роден дом? О. Василев, ЖБ, 25. — Юрдан мълчеше. Той знаеше, че в този миг към него са обърнати очите не само на Митуш — гледат го и други три близки същества, гледат го от старата родна къща на милото родно село. Г. Караславов, СИ, 295. Тя виждаше от високата скала и това, което не беше сега пред очите ѝ — родния си град, .., цялата родна земя, както я чувстваше, както я обичаше и жалеше, от цялото си сърце. Д. Талев, И, 456. А в душите на всички гори едно-единствено чувство, искрено, силно и свято, като религиозен екстаз: безкрайната обич към родната страна. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 98. Вечерно време овчарите надуваха тънки свирки чемширени. Свирките им думаха и хортуваха за родния край, за невестите, за невръстните дечица, останали далеко някъде. А. Каралийчев, ПГ, 122. Който не познава изкушението на далечността, / .. / не ще вкуси никога истинската сладост / на топлината в родното гнездо, / .. / на съня до майчиното коляно! Е. Багряна, ЗМ, 97.
4. Който се отнася до родината и до народа. Нас трябваше напаст чуждоземна да ни връхлети, за да проумеем, че думите на хората не въплътяват делата им .. А сега, .. трябва да почерпим сили и да съхраним единствено поне четмото и писмото родно. П. Константинов, ПИГ, 43. Тихо пеехме родните песни със сладка тъга в душите, както пленените при вавилонските реки евреи пеели песните на Сион. Ив. Вазов, НР, 77. Стара планина е одухотворена в родните песни и приказки .. В стиховете често тя е лиричен герой, в приказките и баладите е персонифицирана като майка закрилница. Й. Радичков и др., ГСП, 12. В тая църква [„Светите Константин и Елена“] има нещо родно, българско, нещо по-тържествено от грандиозните готически катедрали. Ст. Михайлов, БС, 111. Произведението възпитава у децата любов към народ и родина, към героичното минало, с което младият човек може да се гордее, и му дава много познания по родна история. С. Гълъбова и др., АД [еа].
5. Който е част от родината, принадлежи на родината. На юг примамливо се синееше билото на родния Балкан. Д. Линков, ЗБ, 121. Те са се затъжили за родното слънце, което ги е пърлило от малки. Л. Стоянов, Х, 78. Гърдите на двамата пътешественици се напълваха със земния роден въздух, който като жизнена струя, премина през цялото тяло и го освежи. Елин Пелин, ЯБ, 146. И кораба се носи леко, / с попътни тихи ветрове, / и чезнете в мъгли далеко, / вий, родни брегове. П. К. Яворов, А, 60. Конници, конници, конници, кървави конници, / моя родино и пламнало родно небе, / де е народа и де е земята бунтовница, / де сме, о мое печално и равно поле! Н. Фурнаджиев, ПВ, 3.
6. Който е характерен, присъщ за мястото, където някой е роден и отраснал, или за родината. През пролетта на следващата година Левски се завръща отново в Карлово. Тук, в условията на родната среда, той скъсва окончателно с досегашния си начин на живот. Ив. Унджиев, ВЛ, 62. И той ми каза с родната си баташка откровеност: — Цигов чарк е най-хубавото мънисто в нашия балкан. Ст. Станчев, НР, 89-90. — Една чиста стаица имате ли? .. — Тази ли ви е най-добрата? — попита Стремски, като се озова в една котора, .. мил, роден тип на ханска стая в цял Балкански полуостров. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 129-130. Получи ли писмо — отиде вкъщи и никъде не излиза. Разхожда се из градината, стаите и се усеща в родна атмосфера — гостенка — може би мила, но временна. Г. Стаматов, Разк. ІІ, 49. На запад пък стои достойно изправена до небето хубавицата Витоша и всяка вечер спокойно изпраща и закрива залязващото слънце. Сред тая хубава родна картина, .., съм прекарал моето безгрижно детство. Елин Пелин, ПБ, 5. Родни нрави. Родни традиции.
7. За промишленост, производство, някаква дейност и др. — който става, развива се в родината. По този начин упорството на Беба бива счупено и юрганите се поръчват от портокалов сатен — разбира се, не чехски, а български, защото .. ще бъдат плащани от патриот, който държи за родното производство. Св. Минков, РТК, 109. А младият, като го наградим, още повече ще се старае и дълги години ще бъде полезен на родния транспорт. М. Марчевски, П, 192. Преводните драми са оказвали безспорно влияние за развитието на нашата родна драматургия. Лит. X кл, 116. Промишленият комплекс Девня е истински гигант на родната промишленост, съчетал в себе си сложно и многостранно строителство — заводи, пристанище, язовири. К, 1974, кн. 1, 1. Армейският лекоатлетически клуб, създал цяла плеяда звезди в родния спорт, дава път и на поредния талант — шлифова го, учи го на дисциплина, предлага му възможност за изява. Земя, 2008, бр. 222, 22. // За стоки, продукти и под. — който се произвежда, добива в родината. Призивът на кампанията е „Дай скорост на българското производство“. Много граждани се включиха в кампанията още първия ден и купуваха само родни стоки. Земя, 2009, бр. 17, 3. Според същото проучване 89 на сто от нашенците пък слагат на трапезата си родни плодове и зеленчуци. ЖДн, 2013, бр. 43, 8.
8. Като същ. а) родното ср. Всичко, което е типично, характерно за родната страна, за родината. И въпреки тоя дух на отрицание на своето, на родното, който вее у нас от години насам, .. той обича отечеството си. Ив. Вазов, Съч. XXVIІІ, 8-9. Трябва да развиваме родното, своето, българското, това е израз на обич към своя народ, своя корен, род и език. Ст. Поптонев, ОБЛ, 29. Чрез него [бай Ганьо] ние по-лесно възприемаме българското у българина. По-лесно разбираме родното. Б. Шивачев, Съч. І, 77. б) родно<то> ср., родни<те> мн. Диал. Роднини, близки. Затуй го Господ остави вардач на рая: ни родни, ни близки да знае. П. Тодоров, И І, 45. Поклон чрез мен приемете, / целувки и привети, / от ваший роден край, / от всички близки, родни. Ив. Вазов, Съч. V, 46. ● Нар.-поет. Р о д н о и н е р о д н о; р о д н о и б е з р о д н о. Гьосе [гости] кани Аврам гостолюбец, / та покани родно и неродно. Нар. пес., СбНУ XLIX, 92. И покани старите кумове, / .. / и си кани сичко наше село, / сичко село — родно и безродно, / сал не кани Донкоте комшия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 367.
◊ Роден език. Език на родителите, който се усвоява от човека обикн. в ранно детство по пътя на подражаването на речта на заобикалящите го възрастни; матерен език, майчин език. Не успял още да се натурализира, .. немецът с гордост се нарича американец и се мъчи да говори непременно по английски. В краен случай ще ти обади, че е немец и ще заговори на родния си език. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 70. Джек отправи въпроса по-скоро от досада и гняв, почти без надежда да получи отговор на родния си език. Д. Димов, ОД, 89.
> На родна почва. Книж. В родната страна, в родината. Голяма част от българската интелигенция в онази [възрожденската] епоха се формира в чужди средни и висши училища и пренася своя опит на родна почва. Т. Попнеделев и др., ИБ [еа]. В българското словесно изкуство от този период съществуват необичайно много художествени реалности, най-изявени сред които са символизмът, експресионизмът, диаболизмът .. Всички те обаче са възникнали в чужда културна среда .. Историческата белетристика .. е българска творческа идея. Тя възниква на родна почва. О. Георгиева-Тенева, ЛИМ [еа].
РОДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от родя като прил. 1. Който по произход има някакво обществено или друго положение; потомствен. Преди петнайсет години Селим забеляза между безбройните размирници из Румелия най-опасния, .. и .. му обяви война на смърт, почувствал, затуй че беше роден владетел, откъде иде заплахата за властта му. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 529. Радан Кукена винаги се е държал като роден, потомствен чорбаджия. П. Славински, ПЗ, 106.
2. Който притежава вродена дарба, талант, способности за нещо, в някаква област. Книгата .. привлича читателя с неповторимия аромат на онази далечна епоха и с литературните достойнства на автора, който несъмнено е .. един роден новелист. Хр. Ковачевски, СК, 90. Минчо Минчев — одухотворен, с обаянието на роден цигулар, привлече младите оркестранти, диригента и публиката. НК, 1970, бр. 52, 5. Поет роден съм аз, поет съм същ. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 171. Роден художник. Роден артист.
◊ Роден с риза (ризка). Който има голям късмет, на когото му върви; щастлив. — Ти разкажи по-добре нещо за себе си.. — Какво да ти кажа, Бояне? Брат ти е роден с риза, както разправят старите хора. М. Грубешлиева, ПИУ, 220. Роден талант. Човек с изключителни вродени качества, заложби, с голяма дарба за нещо. — А, това е Лили Стоянович, моя ученичка. Учудващ колоратур! Роден талант! П. Незнакомов, БЧ, 132.