чу̀жд - единствено число, мъжки род, нечленувано * чу̀ждия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член чу̀ждият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член чу̀жда - единствено число, женски род, нечленувано чу̀ждата - единствено число, женски род, членувано чу̀ждо - единствено число, среден род, нечленувано чу̀ждото - единствено число, среден род, членувано чу̀жди - множествено число, нечленувано чу̀ждите - множествено число, членувано
See more
- 1. чужд
- - Бъркам в жарта с чужди ръце
See more- - Вадя кестените от огъня с чужди ръце
- - Вися на чужда врата
- - Влизам/вляза в чуждо ухо
- - В чужда манджа сол не турям
- - В чуждо гърне сол не турям
- - Да ти не влязва в къщата чужд гвоздей
- - Държа горещо желязо с чужди ръце
- - Заплаках на чужд гроб (чужди гробища)
- - За чужд гъз сефер
- - Изваждам/извадя кестените от огъня с чужди ръце
- - Като с чужди ръце
- - Като че с чужди зъби дъвча
- - На чужда врата съм
- - На чужд гроб сълзи роня
- - На чужди гащи учкур не ставам
- - Няма да видя чужда ръка на гърба си
- - Оставам/остана чужд
- - Плача на чужд гроб (чужди гробища)
- - Правя с чужда пита <майчин> помен
- - Правя с чужда пшеница помен
- - Правя с чуждо блюдо задуши
- - Правя с чуждо жито помана
- - Правя с чужд хляб бащин помен
- - Пъхам си гагата в чужда паница
- - Сея скивал <е> на чуждо гумно
- - С чужда пита <майчин> помен
- - С чужда пшеница спомена
- - С чужди зъби хляб ям
- - С чужди пера хвъркам
- - С чуждо блюдо задуша
- - С чуждо жито помана
- - С чуждо коливо на помен
- - С чуждо коливо на спомен
- - Търся бълхи в чужди ръце
- - Хлътам като куче <по чуждите порти>
- - Ходя като на чужди крака
- - Ходя по чужд акъл
- - Ходя по чужди врати (врата)
- - Чегато с чужди уста гвача
- - Чужда ръка
- - Чуждо око
- - Чуждо ухо
- - Виждам сламката в чуждото око, но не виждам гредата в своето
- - Градушката бие чужди градини
- - Живея на чужд гръб
- - За своето грош не дава, за чуждото ни петак
- - Знаеш ли какво е да ти чукне чужда лъжица на паралията?
- - С чужди уста хляб ям
- - Светя с чужда светлина
- - На чужд гръб
- - Светя с чужда светлина
- - Под чуждо небе
чужд, -а, -о, прил. 1. Който не е собствен, свой, а принадлежи на друг.