чу̀жд - единствено число, мъжки род, нечленувано * чу̀ждия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член чу̀ждият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член чу̀жда - единствено число, женски род, нечленувано чу̀ждата - единствено число, женски род, членувано чу̀ждо - единствено число, среден род, нечленувано чу̀ждото - единствено число, среден род, членувано чу̀жди - множествено число, нечленувано чу̀ждите - множествено число, членувано
See more
- 1. чужд
- - Бъркам в жарта с чужди ръце
See more- - Вадя кестените от огъня с чужди ръце
- - Вися на чужда врата
- - Влизам/вляза в чуждо ухо
- - В чужда манджа сол не турям
- - В чуждо гърне сол не турям
- - Да ти не влязва в къщата чужд гвоздей
- - Държа горещо желязо с чужди ръце
- - Заплаках на чужд гроб (чужди гробища)
- - За чужд гъз сефер
- - Изваждам/извадя кестените от огъня с чужди ръце
- - Като с чужди ръце
- - Като че с чужди зъби дъвча
- - На чужда врата съм
- - На чужд гроб сълзи роня
- - На чужди гащи учкур не ставам
- - Няма да видя чужда ръка на гърба си
- - Оставам/остана чужд
- - Плача на чужд гроб (чужди гробища)
- - Правя с чужда пита <майчин> помен
- - Правя с чужда пшеница помен
- - Правя с чуждо блюдо задуши
- - Правя с чуждо жито помана
- - Правя с чужд хляб бащин помен
- - Пъхам си гагата в чужда паница
- - Сея скивал <е> на чуждо гумно
- - С чужда пита <майчин> помен
- - С чужда пшеница спомена
- - С чужди зъби хляб ям
- - С чужди пера хвъркам
- - С чуждо блюдо задуша
- - С чуждо жито помана
- - С чуждо коливо на помен
- - С чуждо коливо на спомен
- - Търся бълхи в чужди ръце
- - Хлътам като куче <по чуждите порти>
- - Ходя като на чужди крака
- - Ходя по чужд акъл
- - Ходя по чужди врати (врата)
- - Чегато с чужди уста гвача
- - Чужда ръка
- - Чуждо око
- - Чуждо ухо
- - Виждам сламката в чуждото око, но не виждам гредата в своето
- - Градушката бие чужди градини
- - Живея на чужд гръб
- - За своето грош не дава, за чуждото ни петак
- - Знаеш ли какво е да ти чукне чужда лъжица на паралията?
- - С чужди уста хляб ям
- - Светя с чужда светлина
- - На чужд гръб
- - Светя с чужда светлина
- - Под чуждо небе
чужд, -а, -о, прил. 1. Който не е собствен, свой, а принадлежи на друг.
Ами ти? Ти, която подлъгваш чуждите мъже е користна цел и подвеждаш жените им! Елин Пелин. Жулеше, сапунисваше чуждото пране до късна вечер. М. Грубешлиева. На чужд гръб и сто тояги са малко. Погов. 2. Който е или произхожда от друга държава, нация; чуждестранен. Вън звънтят сабли и шпори, улицата се пълни с пияния смях и чуждата реч на нахалните завоеватели. Йовков. Пристигнала е чужда мисия. Народите се борят против чуждата намеса във вътрешните им работи. Чужд кореспондент. 3. Който не е познат, с който не сме свикнали: далечен. Но неориентирани добре, в чужда, непозната местност — ние очаквахме нападение от всяка една страна. Йовков. Отново тъжна есен / в просторите витай / и глъхне мойта песен / из тоя чужди край. Ас. Разцветников. Гниха в тъмниците, скитаха прокудени в чужди земи, отиваха с безумна смелост към бесилката, защото знаеха защо живеят, и защо мрат. А. Каралийчев. 4. Който е проникнал отвън; не наш, външен. Сериозно чуждо влияние върху моето развитие като поет едва ли е било възможно, защото аз никога не съм обичал поезията. Яворов. Чужд елемент. Чужди навици. Чужд дух. 5. Който не показва, не изразява близост с някого; далечен, отчужден. Такъв дойде той в края на миналото лято. такъв и остана — чужд на всички. Г. Райчев. Държавният мъж го погледна с такива безкрайно чужди, сурови очи, че желанието на Динков да разговаря, иска обяснения тутакси се изпари, изчезна. А. Гуляшки. Брат му Те не се разбираха, бяха толкова чужди един на друг! Боян само спъваше живота му. М. Грубешлиева. □ Живея на чужд гръб (разг., неодобр.) — използвам чужди средства, труд, без сам да работя.See more