ро̀пот - единствено число, нечленувано ро̀пота - единствено число, членувано - непълен член ро̀потът - единствено число, членувано - пълен член
1 недоволство - мърморене (прен.) - бунт (прен.) - негодувание - възмущение - негодуване - протест - роптание - роптаене - ропот 2 кипеж (прен.) - вълнение - ропот - брожение (книж.)
РО̀ПОТ, мн. няма, м. 1. Недоволство от нещо, несъгласие с нещо, обикн. изказано с невисок глас, приглушено; роптане, роптаене. — Пребийте ни, ама крак няма да мръднем оттук .. Между хората отново се надигна ропот. Ст. Загорчинов, ДП, 32. В душата на поета се ражда негодувание, ропот против преходността на всичко човешко, против веригите, които сковават човешкия дух. Г. Цанев, СИБЛ, 488. Кой знае, може би пък не заплахите на царицата го уплашиха, а ропотът на другарите му от великия съвет. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 274.
2. Приглушен шум от гласове, които изразяват недоволство, несъгласие с нещо. — Защо ни каните, щом не давате да се изкажем? .. Шумът нарасна застрашително .. Понесоха се протести, някои станаха прави, ропотът се засили. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 58. Шепотът в залата се превърна в мъртво вълнение и председателят почука предупредително с чукчето си. Наддаването продължи — тихо, но яростно. .. Ропотът отново се надигна, но този път председателят не се опита да го потуши. Т. Трифонов, ЧЛ (превод) [еа]. Глухият ропот [на тълпата] непрестанно се увеличаваше. — Дожът .. забеляза най-сетне, че това вълнение на народа не бе от нетърпение, както през хубавите дни, а от омраза срещу престъпленията на държавата. С. Папуров, МВ ІІ (превод) [еа]. Дори Кабакчиоглу .. не смогваше да смири глъчката. Той постоя още миг, изправен срещу ропота, после .. прескочи пъргаво ниския перваз на чардака и улицата го глътна. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 135-136. // Разш. Глух и монотонен шум от гласове, от викове на множество хора. От дъното на улицата долитаха едва доловимо крясъците на амбулантните продавачи и глухият ропот на тълпата. П. Вежинов, ДВ, 44. В канцеларията, където вече бяха се струпали много хора, се разнесе ропот, възклицания, сдържан смях. Ст. Марков, ДБ, 275. Точно в седем, когато възбуждението на тълпата прерастваше в многогласен ропот, от репродуктора на радиовъзела се посипаха тържествено стройни и могъщи барабанни удари. Н. Хайтов, ШГ, 288. ● Вечер, .., когато ведно с глухия ропот на Марица забоботи из дърветата хладен вечерник, намъквам балтона си и сядам на някой труп, да си помечтая. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 37. Свод кристален ни лелейше / тамо горе от небето, / тамо галеше слухът ни / вечний ропот на морето. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 126.
3. С предл. б е з. Роптаене (в 1 знач.); роптане. Те [наемните работници] бяха работният добитък на плантатора и трябваше всичко да понасят мълчаливо и без ропот. М. Марчевски, ОТ, 27. Какво наистина искаха от тях? Да се оставят без ропот под ножа, да спасяват султановата власт? В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 283. Климент и другарите му отстъпиха властта си без ропот, даже с известно облекчение. С. Радев, ССБ ІІ, 114.
4. Диал. Виканица, глъчка, врява; викот (Н. Геров, РБЯ).