ропта̀ене - единствено число, нечленувано ропта̀енето - единствено число, членувано ропта̀ения - множествено число, нечленувано ропта̀енията - множествено число, членувано
1 недоволство - мърморене (прен.) - бунт (прен.) - негодувание - възмущение - негодуване - протест - роптание - роптаене - ропот
РОПТА̀ЕНЕ ср. 1.
Отгл. същ. от роптая; роптане, ропот. Един офицер му [на войника] предаде заповедта на Силвио. Никакво възпротивяване, никакво роптаене не бе показано от този човек. С. Папуров, МВ ІІ (превод) [еа]. Тя [Кери] би тръгнала без роптаене навсякъде, където Тод я поведеше. М. Христофорова, СДНН (превод) [еа]. Ако с роптаене се постигаше трайно подобрение, щеше да е фантастично. Тема, 2010, бр. 6 [еа].See more2. Ропот (във 2 знач.). Зимата беше тежка. Глухо роптаене се носеше из работническите покрайнини на Париж и в другите индустриални центрове. А. Керезов, Н (превод) [еа].