само̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано само̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член само̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член само̀тна - единствено число, женски род, нечленувано само̀тната - единствено число, женски род, членувано само̀тно - единствено число, среден род, нечленувано само̀тното - единствено число, среден род, членувано само̀тни - множествено число, нечленувано само̀тните - множествено число, членувано
САМÒТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който живее в самота (в 1 знач.), не общува с други.