сатирѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано сатирѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сатирѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сатирѝчна - единствено число, женски род, нечленувано сатирѝчната - единствено число, женски род, членувано сатирѝчно - единствено число, среден род, нечленувано сатирѝчното - единствено число, среден род, членувано сатирѝчни - множествено число, нечленувано сатирѝчните - множествено число, членувано
САТИРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до сатира (в 1 знач.).
Негови сатирични стихотворения бяха поместени в централните вестници. Ем. Манов, ДСР, 164. Асен Разцветников сътрудничеше на „Червен смях“ и жигосваше реакцията с такива сатирични произведения, които по блясък и остроумие отстъпваха само на хумористичните стихове, написани от ръката на двадесет и три годишния поет Христо Смирненски. А. Каралийчев, С, 205. Сатиричен театър. Сатирична миниатюра. Сатиричен вестник.See more2. Който е характерен, присъщ на сатирата (в 1 знач.). В сатирата вземането на нещата като неистински, несериозно, често се подпомага от някои типични за сатиричното изображение изразни средства – хиперболизация, гротескова деформация, фантастика, противопоставена на реалистичния детайл. И. Паси, С, 1972, кн. 9, 232-233.
3. Като същ. сатиричното ср. Изк. Естетическа категория, чрез която се изобличават, осмиват и осъждат човешките слабости и пороци и отрицателните обществени явления. „Тъмен герой“ е представителен текст както за Вазовата социална проза, така и за социално ангажираната българска литература от края на XIX и началото на XX век. Творбата сплита изобличение и нравствено поучение, което чрез преминаване от конкретното и актуалното към обобщителното и универсалното се идентифицира като своеобразна философизация на сатиричното. Пл. Панайотов, ККС, 147.
– От фр. satyrique.