свистя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време свистѝш - второ лице, единствено число, сегашно време свистѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение свистѝм - първо лице, множествено число, сегашно време свистѝте - второ лице, множествено число, сегашно време свистя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време свистя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време свистя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време свистя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време свистя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време свистѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време свистѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение свистя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свистя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие свистя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие свистя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свистя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие свистя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свистя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие свистя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие свистя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие свистѐйки - деепричастие свистя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие свистѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие свистѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие свистя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие свистя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие свистя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие свистя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие свистѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие свистѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
СВИСТЯ̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. свистя̀л, -а, -о, мн. свистèли, несв., непрех. 1. За силен вятър, куршум, стрела и др. – издавам остър, рязък, подобен на съскане звук при движението си; свиря. Вятъра съвсем не усещах. Слушах го само като се разбиваше о старите дървета как фучеше и свистеше, без нищо да им стори. Н. Хайтов, ШГ, 163. Стотици куршуми, попаднали в камъните, рикошираха и свистяха над главите ни. Сл. Трънски, Н, 635. И ти ще разкажеш на тия хора как се е водила страшна сеч, жужали са стрели, свистели са копия, звънтели са секири. А. Гуляшки, ЗВ, 301. Ала жив Родрик остана. Би се цели осем дни. / Първо чакаше победа, после молеше за смърт. / А навред стрели свистяха, но не бе улучен той. Цв. Ангелов и др., Избр. пр II (превод), 251. // За крила на някои птици – издавам остър звук, подобен на съскане, при своето движение във въздуха. И небето тъмнееше от птици, които се връщаха в гнездата си. И княз Слав бе като оглушал. Защото ушите му пищяха от непрестанния крясък и свистене на крила. А. Дончев, САСТ III, 38. Не след дълго [вълкът] дочу свистене на крила, черната птица се приземи до дупката, наведе глава и пусна вътре кост, по която имаше месо. К, 1972, кн. 3, 35.See more2. За гуми на автомобил и под. – издавам остър, пронизителен звук, подобен на съскане, при силно триене в пътната настилка или поради пробиване. По булеварда профучаха три джипа и сребриста лимузина, чиито гуми свистяха върху асфалта. М. Абаджиев, ЛХ, 66. Гумите на колата свистяха по разкашкания сняг. Пл, 2012, кн. 4, 84. Спуканата гума на автомобила свистеше. // За автомобил – издавам такъв остър, пронизителен звук с гумите си при бързо движение. Една противопожарна кола свистеше по асфалта с отворена сирена. Й. Радичков, ГП, 10. Колата свистеше с гумите си по острите серпантини на Гълъбец. П. Вежинов, НБК, 303.
3. За режещ инструмент или машина – издавам остър, съскащ звук при своята работа, функциониране. Сърповете свистяха и ръпаха стрънта. Кр. Григоров, Н, 36. Наблизо гърмяха чукове, свистяха тежки преси, мигаха огънчетата на оксижените. П. Льочев, ПБП, 47-48. В миналото всяка къща е била работилница. Тук свисти дървен струг, там пее наковалня. Й. Радичков и др., ГСП, 91.