своенра̀вие - единствено число, нечленувано своенра̀вието - единствено число, членувано своенра̀вия - множествено число, нечленувано своенра̀вията - множествено число, членувано
1 неподчинение - непокорност - непокорство - непослушание - своеволие - вироглавство - вироглавие - вироглавщина (разг.) - своеволност - своенравие - своенравност - опърничавост
СВОЕНРÀВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на своенравен; несговорчивост, опърничавост, своеволие, своенравност.