сгря̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време сгря̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време сгря̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време сгря̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време сгря̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време сгря̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време сгря̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сгря̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сгря̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сгря̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сгря̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сгря̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сгря̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сгря̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгря̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сгря̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сгря̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгря̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сгря̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгря̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сгря̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгря̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сгря̀вайки - деепричастие сгря̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сгря̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сгря̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сгря̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сгря̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сгря̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сгря̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сгря̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сгря̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сгря̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сгря̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сгря̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сгря̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сгря̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сгря̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сгря̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сгря̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сгря̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СГРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сгрèя, -èеш, мин. св. сгря̀х, прич. мин. св. деят. сгря̀л, -а, -о, мн. сгрèли, прич. мин. страд. сгря̀т, -а, -о, мн. сгрèти, сгря̀н, -а, -о, мн. сгрèни и (диал.) сгрèян, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. За слънце, огън – излъчвам топлина и правя нещо или някой да стане топъл; стоплям, нагрявам. Беше студено както през всичките нощи, откак [четниците] навлязоха във високия Балкан: но приближаването на деня обещаваше почивка и сън, а слънцето щеше да сгрее премръзналите тела. Ст. Дичев, ЗС I, 500. Жълтозеленият пламък на светилния газ за няколко минути само сгря водата в бойлера. Ал. Бабек, МЕ, 83. Щом пролет слънчевите зари почнат да сгряват земята, то снегът се стопява и се стича в ручейки и реки. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 47.
2. Правя нещо да стане топло, като използвам източник на топлина; стоплям, затоплям, загрявам1, разгрявам, нагрявам. Противоп. охлаждам. Скоро се започва шетня около огъня: всеки дониса по нещо за ядене от колата си, сгрява го и вечеря. Ст. Чилингиров, ХНН, 81. Когато нощите биваха дъждовни и студени, сгряваше каменни плочи в пещта, свиваше ги в козяк и ги слагаше до краката му. П. Константинов, ПИГ, 32.
3. Правя да стане топло някому; стоплям, затоплям, загрявам1, разгрявам. Беше нощ вече. Вятърът режеше... Панталоните ми бяха замръзнали и приличаха на дъска. Аз вървях два часа на запад, все по полите, и полужив пристигнах в село Овчери. Добри хора там ме приеха и сгряха... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 68. // Правя тялото си или част от него да стане топло чрез търкане и др. Настръхнало от студ, то [момиченцето] гледаше печално към сбраните около печката деца и мъчеше се да сгрее с духане зачервените си от студ ръце. Г. Райчев, Избр. пр I, 100.
4. За алкохол, чай и др. – ставам причина да стане топло някому, предизвиквам повишаване на температурата; стоплям, затоплям, загрявам1, разгрявам. Без да пита, той си наля втора чашка ракия, каза „сгрява добре“ и я гаврътна. Ст. Дичев, ЗС I, 391. Виното беше студено, първите глътки я прерязаха като с нож. Но черният пипер я сгря. Г. Караславов, Тат., 260. Чаят ни сгря. ● Обр. Напразно шампанското сгряваше сърцата, трябваше нещо, което да дигне душите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124. // За движение, гимнастика, усилена работа и под. – ставам причина да стане топло някому; стоплям, затоплям, загрявам1, разгрявам. Бурята поутихна и ние продължихме. Усиленият поход ни сгря. Ст. Чочоолу, БН [еа].
5. Прен. Предизвиквам хубави, нежни чувства, емоции и др. у някого; стоплям. – Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава. Те ме топлеха, те ме сгряваха. Елин Пелин, Съч. II, 177. Човек иска не само да се храни и облича, но и да твори, да го сгрява и окриля лично щастие. ЖД, 1967, кн. 5, 21. Стопли ме, сгрей ме, сладко либе, / скова ми хлад душата! К. Христов, Избр. ст, 179. ● В съчет. с душа, сърце и под. Хубави надежди сгряваха сърцата на тези презрени гяури. Д. Талев, И, 247. Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй „и в Америка е същото“! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. – Не трябва..., сега не трябва да плачеш... – помъчи се да я утеши той, но млъкна, като че се задави, защото нямаше такива думи, които в този момент да сгреят мъченическата ѝ душа. Г. Караславов, ОХ IV, 182. Няма птичка да запее, / та душата ти да сгрее. Елин Пелин, ПБ, 86. Кой знае къде ще си свърша дните, / ще умра може би в чужбина аз, / но вярата, що сгрява ми гърдите, / не ще угасне до последен час. К. Величков, ПССъч. II, 129. сгрявам се, сгрея се страд. Катранът се поставя в балона, сгрява се бавно, докато през хладника и разширението започва да преминава дестилат в сборника. Ал. Спасов, ХТГ, 108. Ако някое тяло ся сгрява, то температурата му расте или ся повдига. Лет., 1869, 75.
СГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; сгрèя се св., непрех. 1. Ставам топъл; стоплям се, затоплям се, загрявам се. В това време горе гостолюбивата баба Тонка свали от полицата едно похлупено блюдо и тури да се сгрее гозбата. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. – Горски, не се май, ами стъкни огъня, тури котела да се сгрее вода. В. Попов, Избр. пр, 68.
2. Става ми топло, като се обличам, завивам, стоя близо до огън и др.; стоплям се, затоплям се, загрявам се, разгрявам се. – Седни до огъня да се сгрееш. П. Тодоров, Събр. пр II, 220. Дигна яката на палтенцето си да се сгрее, но не мръдна от мястото си. Ем. Коралов, ДП, 140. // Става ми топло от движение, гимнастика, усилена работа или като поемам нещо топло, горещо, алкохол и др.; стоплям се, затоплям се, загрявам се, разгрявам се. Работниците завиха пианото с ватенките си да не се цапа. Сами останаха по ризи. Сгряваха се с бързане и с напрегната работа. Бл. Димитрова, ПКС, 341. Старата прекара ръка по роклята ѝ и изтръпна. – Ама до кости си мокра! – скара ѝ се тя. И я забута към вратата. – Върви да се преобличаш! Като заври чорбицата, ще ти донеса една паница, та да се сгрееш! А. Гуляшки, СВ, 228. Тонка сложи на масата шише с ракия и няколко чашки. – Да се сгрееш и отвътре – рече тя и напълни чашките. Стефан не отказа. Ст. Дичев, ЗС I, 390. Зима дойде, сняг захвана, / няма птиче да запей, / вред студено вече стана, / всякой тича да се сгрей. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 322. Тропаха с крака, за да се сгреят.
3. За време, период от време – преставам да съм хладен, студен, ставам топъл; стоплям се, затоплям се. Противоп. захлаждам се, захладнявам, захладявам. Времето постепенно се сгрява. // Безл. сгрява се, сгрее се. Настъпва топло време, става топло; стопля се, затопля се. Противоп. захлажда се, захладнява, захладява. През лятото доле се сгрява повече от планините поради липса на локални охладителни въздушни течения през деня. П. Делирадев, В, 100.
◊ Сгрявам / сгрея гърба на някого. Разг. Набивам, натупвам някого. Сгрявам се като лед в стомна. Диал. Ирон. Много ми е студено; измръзвам.