сдобря̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време сдобря̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време сдобря̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време сдобря̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време сдобря̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време сдобря̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време сдобря̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сдобря̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сдобря̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сдобря̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сдобря̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сдобря̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сдобря̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сдобря̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сдобря̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сдобря̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сдобря̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сдобря̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сдобря̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сдобря̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сдобря̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сдобря̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сдобря̀вайки - деепричастие сдобря̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сдобря̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сдобря̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сдобря̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сдобря̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сдобря̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сдобря̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сдобря̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сдобря̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сдобря̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сдобря̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сдобря̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сдобря̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сдобря̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сдобря̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сдобря̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сдобря̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сдобря̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СДОБРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сдобря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Възстановявам добрите отношения, мира и разбирателството между скарани или враждуващи; помирявам, примирявам, придобрявам, подобрявам1.
Милко и Николай бяха в едно звено – в звеното на Стела. Неин дълг беше да намери начин да приобщи двамата към останалите, да ги сдобри един с друг. П. Проданов, С, 111. Вече обмисляше как да сдобри Каравелов и Цанков. В. Геновска, СГ, 254. Напоследък обаче Мандажиев се бил много разочаровал от Беглишки и не искал да го вижда. Бай Желю се опитвал да ги сдобри. К. Калчев, СТ, 250. Шарп така също залягаше да сговори и сдобри Англия с американските ѝ заселения. Й. Груев, СП (превод), 169.See more2. Остар. Подобрявам1 (в 1 знач.). Гледа сè да им угоди, гледа тям да сдобрява сърцето, да не остане в душата им лоша помисъл – че нали това е греховно? Т. Влайков, Съч. ІІ, 294. сдобрявам се, сдобря се страд.
СДОБРЯ̀ВАМ СЕ несв.; сдобря̀ се св., непрех. С предл. с. Преставам да враждувам, да се карам с някого, да се сърдя на някого и възстановявам добрите отношения с него; помирявам се, примирявам се, придобрявам се, подобрявам се. Той [Хрельо] се опитал на свой ред да се сдобри със сръбския крал, но Душан не бил забравил неговото предателство. Ст. Михайлов, БС, 217. Марженка вече трети път минава досам мене, но аз не я поглеждам – нека пък да не си мисли, че съм дошъл да се сдобрявам, че през тия дни съм лудеял за нея! Д. Калфов, Избр. разк., 328. Във время на император Теодосий ІІІ българите се сдобриха с гърците и заключиха мир. Д. Войников, КБИ, 40. // Само мн. За двама или повече души, две или повече страни – преставаме да враждуваме, да бъдем в конфликт един с друг, възстановяваме добрите си отношения; помирявам се, примирявам се, придобрявам се, подобрявам се. Никога Дянко не би се молил на такива малки момиченца, но тоя път Маргаритка му трябваше и той направи опит да се сдобрят. П. Проданов, С, 32. И те тъй викаха да се карат, че се чуваше през три улици в четвърта. Те скоро се сдобряваха. Д. Немиров, Б, 145.