сѝнор - единствено число, нечленувано сѝнора - бройна форма сѝнорът - единствено число, членувано - пълен член сѝнори - множествено число, нечленувано сѝнорите - множествено число, членувано
СЍНОР м. 1. Ивица необработена земя, която служи за разделителна линия между съседни поземлени имоти, отбелязана обикн. с по-дълбока бразда, малък ров, побити или натрупани камъни, засадени храсти или дървета и др.; слог1, межда, граница.