сполетя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време сполетя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време сполетя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време сполетя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време сполетя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време сполетя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време сполетя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сполетя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сполетя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сполетя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сполетя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сполетя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сполетя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сполетя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сполетя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сполетя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сполетя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сполетя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сполетя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сполетя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сполетя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сполетя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сполетя̀вайки - деепричастие сполетя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сполетя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сполетя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сполетя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сполетя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сполетя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сполетя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сполетя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сполетя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сполетя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сполетя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сполетя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сполетя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сполетя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сполетя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сполетя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сполетя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сполетя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 сполетявам - застигам
сполетя̀вам, -аш, несв.; сполетя̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. сполетя̀л, -а, -о, мн. сполетèли, прич. мин. страд. сполетя̀н, -а, -о, мн. сполетèни, св., прех. За нещастие, зло, беда — постигам изведнъж, ненадейно. Зло ме сполетява, братя! Ас. Босев. Един ден бедата отново сполетя семейство Палаузови. М. Марчевски.See more