застѝгам - първо лице, единствено число, сегашно време застѝгаш - второ лице, единствено число, сегашно време застѝга - трето лице, единствено число, минало свършено време застѝгаме - първо лице, множествено число, сегашно време застѝгате - второ лице, множествено число, сегашно време застѝгат - трето лице, множествено число, сегашно време застѝгах - първо лице, единствено число, минало несвършено време застѝгахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време застѝгахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време застѝгаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време застѝгаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време застѝгай - второ лице, единствено число, повелително наклонение застѝгайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение застѝгащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие застѝгащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие застѝгащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие застѝгаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие застѝгащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие застѝгащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие застѝгащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие застѝгащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие застѝгащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие застѝгайки - деепричастие застѝгал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие застѝгалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие застѝгалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие застѝгала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие застѝгалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие застѝгало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие застѝгалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие застѝгали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие застѝгалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие застѝган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие застѝгания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие застѝганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие застѝгана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие застѝганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие застѝгано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие застѝганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие застѝгани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие застѝганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАСТЍГАМ, -аш, несв.; застѝгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. застѝгнат, св., прех. 1. Като се движа, изравнявам се, заставам наред, успоредно с някого, който върви пред мене, или с нещо, което се движи пред мене; стигам, настигам, достигам. Застигна ни една хубавичка мургава девойка и един млад господин в граждански дрехи. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 51. – Хубаво, че те застигнах, да не съм самичък, зер сега из Балкана има и горски пилета – заключи той. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 333. Тълпата ставаше все по-гъста, по-разнородна. Левски застигаше българи, застигаше турци. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 75. Застигаме ги и ги познаваме. Това са наши познати. С. Северняк, ОНК, 66. Роза застигна Антония и двете финишираха едновременно. П. Льочев, ПБП, 53. Остави си лудо младо / на бачия рудо стадо, – / яхна коня, слезе в село. / .., / в път застигна мома мала, / на седенки закъсняла. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 108. // Успявам да дойда, да приближа или да хвана някого или нещо, което гоня, следвам, преследвам; достигам, настигам, стигам. Те минаха по пряк път, за да застигнат каруцата и се убедят точно за нейното назначение. БД, 1909, 2. Аз бях изминал Пресечения камък и догде да стигна втория кривол, тези, които идеха откъм Пролоза, ме застигнаха и с извадени, насочени към мене револвери, извикаха: „дур бре гявур“. Ив. Докторов, ЗД, 101.See more2. Обикн. за нещо неприятно или нежелано – сварвам, заварвам някого на неподходящо място, в неподходящо време или неподготвен и му причинявам трудности, беда и под.; настигам. Блокадата ги застигна в полето, отряза пътищата им към Балкана. В. Андреев, ПР, 80. Николай се подвоуми дали да тръгне в такова време, но вдигна яката на якето и се затича. По улицата го застигна дъжд. П. Проданов, С, 46. Тръгнал на път преди другарката си, тъй както повелява неписаният закон на скорците, той бързал към стария дом. Бързал да стигне по-рано, да го потегне навреме. Но за беда, над морето го застигнала буря. П. Бобев, ГЕ, 34. А денят е всякакъв. В него човек би могъл да бъде застигнат от какво ли не! К. Странджев, ЖБ, 88. Ей нощта ги застигна във урвите снежни. К. Христов, ПП І, 80. Който стая заран късно от легло, цял ден ся кръстосва; а чтом ся залови за работа, нощта го застига. Лет., 1871, 197. // Прен. Постигам, сполетявам някого; настигам, стигам. Тук заживях без презиме. Почти го забравих. Но рано или късно, името застига човека. Бл. Димитрова, ПКС, 158. Остава тя сама вкъщи. Майчина клетва ли я застигна – тя и рожба не доби. П. Тодоров, И ІІ, 19.
3. Диал. Достигам, стигам до някъде или до нещо. Които речи не застигнат да ся напечатат на ряда си, щат ся печатат в прибавление. АНГ І, 397. Застигам тавана. Н. Геров, РБЯ ІІ, 123.
4. Непрех. Остар. Пристигам, дохождам. Зиме е урядено да работи седмично поща за Западна Европа. Тая поща излиза из Ц-град всякой понеделник и застига в Ц-град всяка неделя. Лет., 1872, 66. Събуди ся и поп Богдан и зя да вика и да заклина селяните, колкото били останали, да тръчат кой с брадва, кой с медници да застигнат на помощ. Й. Груев, КН 4 (превод), 75. Кога застигна там, намериха ся хора, които подбутваха краля да земе Фипсу и кораба, и иманието му. Й. Груев, СП (превод), 132. Но Карл ненадейно ся показал в Бавария, разбил и заробил Тасилона, преди да му застигнат аварите на помощ. ВИ, 76. Сега застигна още едно писмо от бае Атанасе, което Ви приключавам заедно с напреднето. АНГ І, 383. // Остар. и диал. Пристигам, достигам така, че успявам да заваря, да сваря някого или нещо някъде. Той не застигна черква. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 15. Аз желаях дано да ся намеря тука на изпитанието. Но изпитанието станало по-напред, та застигнах само за тържественото събрание. АНГ І, 124. Пиши по-скоро, за да мя застигнат писмата в Цариград. АНГ І, 429. Не можах да го застигна у дома. Н. Геров, РБЯ ІІ, 123.
5. Прен. Непрех. Остар. и диал. Пораствам на години, достигам до определена възраст. Забележете и за сина ми Кирила, който е застигнал във возраст, да го дръжа при мене не е возможно и да го изпроводя на друга страна не е наша работа. АНГ І, 37. Застигнаха ми децата. Н. Геров, РБЯ ІІ, 123. застигам се, застигна се І. Страд. от застигам в 1, 2, 3 и 4 знач. Преди да се разбият в брега, вълните се застигаха от нови вълни. ІІ. Взаим. от застигам в 1 знач. – Из пътя се застигнахме и запознахме. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 124. Съучениците ми бяха наставали като мене и се викаха един друг да тръгват на училище. Тръгнах и аз. На кръстопътя се застигнахме. Кр. Григоров, ОНУ, 28. Дрезгавите им гласове затрепераха продължително, превариха се, застигнаха се, преляха се един в други. Елин Пелин, Съч. І, 24.
◊ Застига ми / застигне ми ума (акъла). Диал. Обикн. в св. и мин. св. и бъд. вр. Ставам (станах, ще стана) разумен; поумнявам (поумнях, ще поумнея). Мурджо Еленка залиби. / Лъга я Мурджо, мами я / йот мъничка до голямка, / докат акъла ѝ застигна / на осемнайсе години. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 21.