укротя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време укротя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време укротя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време укротя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време укротя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време укротя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време укротя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време укротя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време укротя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време укротя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време укротя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време укротя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение укротя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение укротя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие укротя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие укротя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие укротя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие укротя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие укротя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие укротя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие укротя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие укротя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие укротя̀вайки - деепричастие укротя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие укротя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие укротя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие укротя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие укротя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие укротя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие укротя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие укротя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие укротя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие укротя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие укротя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие укротя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие укротя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие укротя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие укротя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие укротя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие укротя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие укротя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
укротя̀вам, -аш, несв.; укротя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Заставям, принуждавам да стане кротък, послушен; обуздавам. Той укротяваше змиите със свирката си. Елин Пелин. Като порасло кончето, то станало силно и лудо. Никой не могъл да го укроти и да му се качи. Влайков. Единствен той в селото бе укротил зетьовете си. О. Василев. 2. Книж. Задържам, обуздавам проявленията на някого или нещо; успокоявам, усмирявам. Това укроти детето: то с хлипане сложи лицето си до лицето на непознатата добра жена и заспа. Елин Пелин. Само твоята мъдрост можа да укроти моя гняв, а както бях пламнал, кой знае какво чудо щях да направя. Ст. Костов. Укротявам страстите. укротявам се, укротя се страд. Лесно се, братко, звяр укротява, / но зла жена се не покорява. П. Р. Славейков.See more