усмиря̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време усмиря̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време усмиря̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време усмиря̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време усмиря̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време усмиря̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време усмиря̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време усмиря̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време усмиря̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време усмиря̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време усмиря̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време усмиря̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение усмиря̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение усмиря̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие усмиря̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие усмиря̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие усмиря̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие усмиря̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие усмиря̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие усмиря̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие усмиря̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие усмиря̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие усмиря̀вайки - деепричастие усмиря̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие усмиря̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие усмиря̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие усмиря̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие усмиря̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие усмиря̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие усмиря̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие усмиря̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие усмиря̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие усмиря̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие усмиря̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие усмиря̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие усмиря̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие усмиря̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие усмиря̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие усмиря̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие усмиря̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие усмиря̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
усмиря̀вам, -аш, несв.; усмиря̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого да стане мирен, кротък; укротявам, обуздавам. Кучетата налитаха на тях и лаеха яростно. Звучен мъжки глас се опитваше да ги усмири. Дим. Ангелов. Усмирявам гнева на някого. 2. Потушавам вълнение, бунт, метеж. Той бе довел царската войска, за да усмири непокорното село. Дим. Талев. Усмирете тази сган — извика отзад главният прокурор. Г. Караславов. усмирявам се, усмиря се страд.See more