уста̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано уста̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член уста̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член уста̀та - единствено число, женски род, нечленувано уста̀тата - единствено число, женски род, членувано уста̀то - единствено число, среден род, нечленувано уста̀тото - единствено число, среден род, членувано уста̀ти - множествено число, нечленувано уста̀тите - множествено число, членувано
1 бъбрив - приказлив - разговорлив - разговорчив - словоохотлив - устат (разг.; неодобр.) - хлевоуст (разг.; неодобр.)
устàт, -а, -о, прил. 1. Разг. Който говори много; приказлив, бъбрив.
Дотърчава тогаз у нас Стоеница, кумица ни е, една устата, една многознайница. Йовков. Бива те, много си устата. Ех, да имах твоите уста, министър щях да стана. Ст. Костов. Жените им случиха се устати булки, щом се видят, и си зачешат езиците. П. Незнакомов. 2. Заядлив. Не можа досега да се ожени, че е устата. Влайков. Кой, мари, ние ли сме пастърми? — обади се една от жените. — Я гледай я ти нея — устата такава. Ст. Чилингиров.See more