разговорлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * разговорлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разговорлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разговорлѝва - единствено число, женски род, нечленувано разговорлѝвата - единствено число, женски род, членувано разговорлѝво - единствено число, среден род, нечленувано разговорлѝвото - единствено число, среден род, членувано разговорлѝви - множествено число, нечленувано разговорлѝвите - множествено число, членувано
1 бъбрив - приказлив - разговорлив - разговорчив - словоохотлив - устат (разг.; неодобр.) - хлевоуст (разг.; неодобр.)
РАЗГОВОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който обича да разговаря, да приказва; приказлив, общителен, разговорчив.