разговорлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
разговорлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
разговорлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
разговорлѝва - единствено число, женски род, нечленувано
разговорлѝвата - единствено число, женски род, членувано
разговорлѝво - единствено число, среден род, нечленувано
разговорлѝвото - единствено число, среден род, членувано
разговорлѝви - множествено число, нечленувано
разговорлѝвите - множествено число, членувано
1 бъбрив - приказлив - разговорлив - разговорчив - словоохотлив - устат (разг.; неодобр.) - хлевоуст (разг.; неодобр.)
РАЗГОВОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който обича да разговаря, да приказва; приказлив, общителен, разговорчив.