неразговорлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * неразговорлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неразговорлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неразговорлѝва - единствено число, женски род, нечленувано неразговорлѝвата - единствено число, женски род, членувано неразговорлѝво - единствено число, среден род, нечленувано неразговорлѝвото - единствено число, среден род, членувано неразговорлѝви - множествено число, нечленувано неразговорлѝвите - множествено число, членувано
See more
НЕРАЗГОВОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не обича да разговаря; мълчалив, необщителен, неразговорчив.
Доста време той си остана все така неразговорлив, необщителен, затворен. Ж. Колев и др., ЧБП, 128. Димитър бе станал неразговорлив, не се шегуваше и като че бе отвикнал да се смее. Т. Харманджиев, Р, 67. Синът се връщаше вечер потиснат и мрачен. Беше станал неразговорлив, някак си прикрит. В. Нешков, Н, 417.See more