необщѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано необщѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член необщѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член необщѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано необщѝтелната - единствено число, женски род, членувано необщѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано необщѝтелното - единствено число, среден род, членувано необщѝтелни - множествено число, нечленувано необщѝтелните - множествено число, членувано
1 затворен (прен.) - свит - необщителен - саможив 2 мълчалив - затворен - свит - неразговорлив - неразговорчив - необщителен - саможив
НЕОБЩЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не обича да общува, който е затруднен при общуването си с хората и страни от тях; затворен, неразговорлив, мълчалив. Противоп. разговорлив, отворен.