у̀стрем - единствено число, нечленувано у̀стрема - бройна форма у̀стремът - единствено число, членувано - пълен член у̀стреми - множествено число, нечленувано у̀стремите - множествено число, членувано
у̀стрем м. Стремителна насоченост към нещо; стремителност, бързина, напор.
Върти се, върти, колело на живота, / животът е устрем и вечно движение. Багряна. Животното се носеше с устрем нагоре по стръмнината. Ив. Хаджимарчев.See more