хо̀д - единствено число, нечленувано *
хо̀да - бройна форма
хо̀дът - единствено число, членувано - пълен член
хо̀дове - множествено число, нечленувано
хо̀довете - множествено число, членувано
1 ход - вървежSee more
2 вървене - движение - ход - вървеж - ходене
3 движение (прен.) - развой - развитие - ход
- 1. ход
- - В пълен ход
See more- - Лягам/легна на ход
- - Давам/дам заден ход
- - Давам/дам пълен ход на нещо
- - Завъртявам се/завъртя се на празен ход
- - Стоя на празен ход
- - Заработвам/заработя на празен ход
ход, хòдът, хòда, мн. хòдове, хòда (сл. ч.), м. 1. Само ед. Движение в някаква посока; вървене, ходене. След едночасов ход излязоха от леса. П. Вежинов. Той подръпваше леко поводите, но конят не ускоряваше равномерния си ход. Дим. Талев. Най-сетне тръгваме из по-равен път, колата усилва хода си. Л. Стоянов. 2. Само ед. Начин на вървене, на ходене; походка. Аз и сега го гледам във въображението си, като ходи замислен из училищния двор с бавен и тежък ход. Вазов. 3. Само ед. За машина — действие, движение. Давам на машината заден ход. 4. Шахм. Преместване на фигура при игра на шах. 5. Обикн. мн. Проходи за минаване, за съобщения, обикн. под земята. Тя бе вече далече — там, дето начеват подземните ходове в кулите на стражата. Н. Райнов. На всяка страна се виждат дълбоки окопи, ходове за съобщения. Йовков. 6. Само ед. Прен. Развой, протичане на нещо; развитие. На първия чин Дамянчо Григорът разправяше потънко на бея хода на първото действие. Вазов. Застояха се русите и по Стари планина. Турците се опитваха да променят в своя полза хода на войната. Дим. Талев. 7. Обикн. мн. Прен. Способ, маниер за постигане на нещо. Поведе борбата с добре обмислени ходове. Дим. Димов. Дипломатически ходове. □ В пълен ход — за действие или развитие: бързо и без пречки. Давам ход (на молба, дело и под.) (канц.) — отправям за разглеждане, за изпълнение.