|
дèбел, -а, -о, прил. 1. Който има голям напречен разрез. Противоп. тънък. Дебело дърво. 2. С определен размер в напречен разрез. Дъска дебела 2 см. 3. За човек или животно — пълен, тлъст, угоен. Противоп. слаб, мършав, сух. Вратата се отвори и в стаята една по една се вмъкнаха две сухи и една дебела учителка. Елин Пелин. □ Дебел глас — нисък, плътен басов глас. Дебела глава (разг.) — твърдоглав човек. Дебела лъжа (разг.) — дръзка лъжа. Дебела сянка — сянка под кичести дървета, където слънцето не прониква. Дебели очи (разг.) — нахален, безочлив човек. Дебело черво (анат.) — дълго и голямо черво у човека и бозайниците, в което се събират остатъците от храната, след като се просмуче тя от тънките черва. Обръщам дебелия край (разг.) — вземам най-строги, крайни мерки. Ще видиш дебелия край (разг.) — ще вземат срещу тебе най-строги мерки.
|