действѝтелно. 1. нареч. За подчертаване на нещо, което отговаря на действителността. Това, от което Трайко се страхуваше, действително се сбъдна. Влайков. 2. Като частица за потвърждаване; да, наистина. Действително, той разпозна на слънчевото освещение един червен пряпорец. Вазов. Действително, великолепна нощ, повтори той. Вазов.
|