деспòт м. (гр.). 1. Истор. Неограничен владетел в робовладелческите монархии на древния Изток, който е управлявал с произвол и насилие. || Човек, който не зачита желанията и мненията на другите и налага волята си; тиранин. Викай го да дойде тука, извикал дядо Либен, и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот. Л. Каравелов. 2. Истор. Средновековен феодал в България и Византия. || Титла на такъв феодал. Най-високата титла подир царската беше деспот. Вазов.
|