детè, мн. децà, ср. 1. Момче или момиче от ранна възраст до юношеството. Сума свят бяхме. Жени, мъже, деца, та дори и кърмачета. Ал. Константинов. Седя и гледам от прозореца: деца играят вън. Яворов. Много баби — хилаво дете. Погов. || Прен. Доверчив, наивен човек. Той е цяло дете. Не ставай дете. 2. Разш. Син, дъщеря, чедо. Всичките му деца се изжениха. Женен с деца. || Гальовно назоваване на скъп, любим човек. Но що паднахте тук, деца бурливи? Вазов. || Прен. Рожба. И ние сме деца на майката земя. Смирненски. А това са все войници, деца на народа. Л. Стоянов. □ От дете — от малък. Дете в майка — всичко живо. Утре ще пропищи дете в майка. Вазов.
|