деликàтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (фр.). 1. Който е нежен, изящен, фин. Аз имам право да кажа, че видях почти всички племена на света и техните изделия, но право ви казвам, че най-дивите островитяни плетат много по-деликатни рогозки от нашите. Ал. Константинов. Тия дружини от русокоси моми и булки, съхранили красивите, правилни и деликатни черти на лицето си, оживяват пустинята с веселия си говор и смехове. Вазов. Деликатни изделия. || Прен. Чувствителен, нежен. Деликатно здраве. 2. Който е с изтънчени обноски, внимателен, вежлив. Друга на мое място кой знае дали не би го намерила твърде деликатен кавалер. Вазов. В много случаи помакът е деликатен и вежлив към жена си. Вазов. 3. Който изисква тактични отношения; отговорен, труден. Деликатната му мисия беше се увенчала с пълен успех. Найден придума Светлина да се върне при мъжа си. Вазов. Деликатен въпрос. Деликатно положение.
|