дебелèя, -èеш, мин. св. дебеля̀х, прич. мин. св. деят. дебеля̀л, -а, -о, мн. дебелèли, несв., непрех. Ставам дебел; пълнея, надебелявам. Богатее си човекът, вратът му дебелее, макар да се мерне веднъж-дваж през деня в мелницата. Кр. Григоров.