дебèло. Нареч. от дебел. Циментеният под беше дебело засипан с въглищен прах. Хар. Русев. Кажи де, как се казваш? — Коста, — сипкаво и дебело отговори детето. Йовков. □ Подчертавам дебело (книж.) — изтъквам, силно наблягам на нещо.