дебелоглàв, -а, -о, прил. Укор. Който не възприема лесно; тъп. Никой не знаеше каква е вината на тия хора; самите те не знаеха защо големецът ги ругае, защо ги нарича разбойници, варвари, дебелоглави. Йовков. || Който безогледно упорито държи на своето; инат.
|