|
дèбна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дèбнат, несв., прех. Тайно, скрито наблюдавам, следя някого или нещо, за да го нападна, хвана или да му напакостя. Котката се присламчва, дебне, намества краката си, за да е готова и да се хвърли отведнъж. Йовков. Нямаше ли там човек? Ето и по в дясно също тъй предпазливо се отместват клонките. Да, там дебнеше враг! Емил Коралов. Огнянова гони полицията и заптиетата го дебнат на черковните врата. Вазов. || Наблюдавам, следя тайно, за да видя или узная нещо. Божаница и Петровица скришом една от друга дебнеха стареца и се мъчеха да открият скривалището на неговото злато. Елин Пелин. дебна се страд. и взаим. Ние, скрити в окопите, се дебнем помежду си досущ като първобитни пещерни хора. Л. Стоянов.
|