дèвер м. 1. Брат на мъжа по отношение на снахата. Стойчовица си живееше в село, живееше заедно с девер си и с етърва си. Влайков. Карай си низ пътя, слушаш ли, човече! / Или да повикам деверите вече? Яворов. 2. Диал. При сватба — момъкът, който води невястата до черква. И девер нямате, и венци нямате, и черква няма! Каква венчавка тука? — каза троснато попът, посъвзел се вече. Вазов.
|