дèвствен, -а, -о, прил. 1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Девствено момиче. 2. Непокътнат, незасегнат. Клисурата от тука става твърде живописна — минаваме между хубави девствени гори. Вазов. || Прен. Чиста, невинен. Като кокичета напролет / са девствени душите ни! Смирненски.
|