дèйствие, мн. -я, ср. 1. Проява на енергия, сила; дело, работа. Часът не бе ударил за действие и Светослав знаеше да чака. Вазов. Революционни действия. || Обикн. мн. Постъпка, поведение. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношенията му към окръжающите. Ал. Константинов. 2. Само ед. Резултат от проявена енергия, сила. От действието на гърмежа ламбицата загасна. Вазов. Приличаше на един генерал, който е поставил батареята си на една ближна могила и наблюдава действието на огъня. Вазов. || Само ед. Въздействие, влияние. Тя усети тозчас благотворното действие на разходката. Вазов. Слаба червенина се появи по бузите ѝ под освежителното действие на студената вода. Вазов. 3. Само ед. Събитие или случка, която съставя сюжета на литературно произведение. Действието става в западната част на България. Вазов. 4. Отделна, самостойна част от драматично произведение. Драма в четири действия. 5. Грам. Вършене, което се изразява от един глагол. За по-кратко, вместо „действие или състояние“, когато говорим за глагола, казваме само глаголно действие, тъй като ние възприемаме обикновено и състоянието като някакво „вършене“. Л. Андрейчин. 6. Само ед. Юрид. Биване, оставане в сила, валидност. Действието на осиновяването престава от момента на отменяването му. 7. Мат. Основен вид на математическо изчисление. Негови добри другари му показват да пише и цифрите и научават го да смята с четирите аритметични действия. Влайков. Четирите аритметични действия са: събиране, изваждане, умножение и деление. □ Военни действия — бойни, операции.
|