действѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е станал в действителност; истински Той не преподаваше някаква отвлечена наука, а действителни случки и наблюдения, почерпени из собствения му живот. Йовков. 2. Който напълно отговаря на необходимите изисквания; истински. 3. Който е в сила, който важи; валиден. Действителна бюлетина. □ Действителен член — пълноправен член на организация. Действителна служба (воен.) — задължителна или щатна служба във войската.
|