действѝтелност, -ттà, мн. няма, ж. 1. Филос. Обективният свят с неговото многообразие; битие. Мракът, глухотата, пълният покой и безмълвие, неизвестността, които те окръжават, хипнотизират чувствата ти, ти губиш съзнание за действителността. Вазов. 2. Стесн. Околната обстановка, положение. 3. Това, което наистина съществува; истина. Аз еднакво се радвам и на туй, което си мечтая, и на туй, което е действителност. Йовков. □ В действителност — в същност, наистина, действително. Но туй, което видяхме в действителност, надмина всичките наши очаквания. Ал. Константинов.
|