декламàция ж. (лат.). 1. Изразително художествено четене или рецитиране на стихове, проза; декламиране. И екват песни, декламации, в нощта хармоники звучат. А. Босев. 2. Изкуственост, външна ефектност на фразата при четене или говорене. Аз го слушах веднъж да чете своите песни, просто, без декламации. без маниерност. П. П. Славейков.
|