делбà ж. 1. Подялба на имот, на наследство, на нещо придобито. След жетва той повика по-първите хора и най-напред разделиха снопите по равно на четири дяла. Делбата бе справедлива. Елин Пелин. И земята и стоката — всичко беше разделено без кавги по доброволно. Те почитаха покойните си родители и понеже делбата стана скоро след смъртта им, добрите чувства още не бяха ги напуснали. Елин Пелин. 2. Прен. Поет. Участ, съдба. Напред сега с чувства и мисли / последната делба да делим: / да изпълним дума заветна — / на смърт, братко, на смърт да вървим. Ботев.
|