делѝя, -та, мн. -ѝи, м. (тур.). Диал. 1. Буен младеж, луда глава. Недей ме, лудо, задява — / мене ме мама не дава / като на тебе делия, / като на тебе бекрия: / на вино вадиш ножове, / на ракията — пищови. К. Христов. 2. Смел човек; юнак. Няма сила Марковата сила / да надвие — Марка да уплаши! / Знаеш колко земи аз избродих, / колко свалих левенти делии. Вазов.
|