дèлничност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от делничен; всекидневие. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията, дето искаме да избягаме, за да се очистим от прозата на празните часове, от делничността на всеки ден, от гнета на времето, тъй безплодно прекарвано? Елин Пелин.
|