|
деля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Правя на дялове, на части; разделям. Деля хляба на две части. || Разделям нещо между няколко души; разпределям. Видях насядали на стъпалата няколко деца, които деляха и трупаха в шапките си зелени ябълки. Ал. Константинов. Деля плячка. Деля по равно. Деля имот. || Отбирам, отделям. Деля ябълките от крушите. 2. Извършвам действие деление върху някакво число. Деля 10 на 2. 3. Служа за граница, преграда между две неща или между две части на едно цяло; разграничавам. На ниския плет, който делеше двора му от Ивановия, стоеше облакътен някакъв едър човек. Елин Пелин. 4. Отделям едно нещо от друго (по време или разстояние); отдалечавам. Часове само ни деляха от решителния момент. Нападението нямаше да бъде внезапно. Величков. Тя спусна крака си до последното стъпало и тръгна към тях. Деляха ги всичко на всичко няколко крачки. Йовков. 5. Отлъчвам, отделям един от друг. Не е добро да делим двама младоженци веднага след сватбата. Вазов. 6. Използвам нещо заедно с друг. Но пак по негово настояване бях принуден да деля всичко с вас. Елин Пелин. || Прен. Споделям, изживявам заедно с някого. Другар, мамо, другар ти водя, който ще да дели с мене и зло и добро, и тъга и радост. Каравелов. Наедно ние делихме радости и скърби. Йовков. деля се страд. Печалбата се делеше между двамата по равно. □ Деля мегдан с някого (разг.) — съпернича с някого, водя борба с някого. Деля залъка си с някого (разг.) — давам някому от всичко, което имам. Деля от залъка (гърлото) си (разг.) — лишавам се от храна, за да спестя или да имам средства за някаква цел.
|