|
ден, деня̀т, деня̀, мн. дни, дèна (сл. ч.), м. 1. Част от денонощието, която обхваща времето от сутринта до вечерта. Противоп. нощ. Плакала е горчиво нощта; / ... / че за нея белий ден нехае. П. П. Славейков. Мичкин бе виждал хиляди пъти как нощта умира, звездите бледнеят и се ражда денят. Дим. Димов. Пролетен ден. Слънчев ден. 2. Денонощие. Хаджият от два дена беше арестуван. Вазов. 3. Определено време, през което се извършва, трае някаква дейност. Осемчасов работен ден. Трудов ден. Пазарен ден. Присъствен ден. Делничен ден. 4. Календарна дата, свързана с някакво събитие. Най-после уреченият ден дохожда и ние тръгваме. Йовков. Рожден ден. Имен ден. 5. Само мн. Период от време, Бели пари за черни дни. Погов. В дните на нашето детство. 6. Живот. Кой знае къде ще си свърша дните, / ще умра може би в чужбина аз. Величков. 7. Остар. Мярка за път, за работа и др. До селото има един ден път. Три дни оране. □ Бял ден не съм видял (разг.) — не съм имал добър живот. Радваше се — а надяваше се, че и тя най-после... ще види бял ден и ще заживее като хората. Влайков. Въпрос на дни — нещо, което се очаква да стане наскоро. Ден да мине (разг.) — без да се гледа на работата. Ден-два (разг.) — кратко време. Но в село Стефан малко стоеше — ден-два. Йовков. Ден до пладне (разг.) — много кратко време. Ден за ден (разг.) — само за днешния ден. Ден ми е (диал.) — имам имен ден. Ден и нощ (разг.) — непрекъснато, винаги. Дни наред — продължително време. Дни наред все вали. Ден през ден (разг.) — много често. Ден през ден затваряше кръчмата, докато съвсем я затвори. Елин Пелин. Дните му са преброени (разг.) — скоро ще умре; осъден е на загиване. Дòбър ден — поздрав при среща, при посещение през деня. До ден днешен (разг.) — до сега, до тоя миг. Върнал се от гроб Никола, / но не се върнал дома си,. / и до ден днешен няма го. П. Р. Славейков. Един ден — а) Някога. Един ден ще се каеш за тия думи. б) Веднъж. Един ден той дойде у нас. Злобата на деня (книж.) — събитие, случка, която занимава и забавлява обществото за известно време. Ката ден (диал.) — всеки ден. Някой и друг ден (разг.) — известно време, за неопределен срок. Ще постоя някой и друг ден на село. Ония дни, оня ден (разг.) — тогава, преди известно време. Ден след ден, из ден в ден, от ден на ден — последователно, непрекъснато, все повече и повече, все по-често. На ден (разг.) — за един ден. Средно на ден изработвам колкото за трима добри работници. Посред бял ден (разг.) — през деня, при пълна светлина. Понякога идваха цели глутници вълци... и посред бял ден виеха и ровеха снега около хижите, дълбоко закрити в земята. Ст. Загорчинов. През ден — всеки втори ден. През ден, през два (разг.) — много често, ден през ден. С дни — бързо. Новият град расте с дни, расте с часове. Силен на деня (разг.) — човек, който има власт или връзка с властта. Три дни далеч (остар.) — много далеч. Да го видиш, да бягаш от него три дни далеч. П. Р. Славейков. Утрешният ден (разг.) — бъдещето. Не бойте се, деца, за утрешния ден. Вапцаров. Ясно като бял ден (разг.) — очевидно, ясно.
|