денк, дèнкът, дèнка, мн. дèнкове, дèнка (сл. ч.), м. (тур.). Голям вързоп с вещи. Пред гарата се струпва могила от куфарчета, раници,... денкове. Караславов. Той изпусна въжето, което дърпаше, за да пристяга денка. Вазов.