дерà, -èш, мин. св. драх, несв., прех. 1. Свличам кожата на мъртво животно; одирам. Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава. Погов. 2. Разг. Късам нещо на парчета, разкъсвам, раздирам. Баба Стойковица си дереше ризата и се хвърляше въз студеното тяло на стопанина си. Вазов. дера се страд. □ Дера жив (разг.) — изтезавам, мъча някого жестоко. Дера кожата някому (разг.) — взимам много пари, обирам някого безбожно. Дерем си очите (с някого) (разг.) — влизаме в остра разправия помежду си. Дера си гърлото (разг.) — викам, крещя, колкото ми глас държи. Дере ме гърлото, дерат ме гърдите (разг.) — задавя ме, кара ме да кашлям.
|