|
детѝнски, -а, -о, прил. 1. Присъщ, свойствен на дете, на детската възраст; детски. Детински златни дни, къде хвръкнахте вий? П. П. Славейков. Детински смях. Детински поглед. 2. Несериозен, момчешки, хлапашки, лекомислен. Беят беше позачул за такова мърдане на раите, но той го считаше за твърде несериозна и детинска работа. Вазов. Детинска постъпка.
детѝнски. Нареч. от прил. детински. Като видя Еньовата снаха, тя се възпря и смути, после широко и детински се засмя. Елин Пелин.
|