|
дèтски, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на дете или се отнася до дете. И мрачен, стиснал детските ръчици, / мълчи старикът беловлас. Смирненски. Детски глас. Детски труд. Детска смъртност. 2. Присъщ на дете. В ясните детски очи на Рада живо се отразяваха вълненията на душата ѝ. Вазов. Детски почерк. Детски болести. 3. Предназначен за дете. Детска играчка. Детско списание. Детски дом. Детска количка.
дèтски. Нареч. от прил. детски. Ти смейш се ясно, детски. Вазов. Постъпва детски.
|